Дневен-хороскоп.com - зодиакален хороскоп за всички зодии

 

Зодиакът, 14-те манвантари и как Луната влияе върху прераждането Всяка от планетите има специфична роля и място в астрологията.

Всяка звездна система сама по себе си е отделна единица. Звездата ( Слънцето ) е център на системата, а планетите, ако има такива се въртят около нея. В нашата система Слънцето е центъра, около който се въртят планетите, но за нас център на земния зодиак е Земята. 

Затова ходът на планетите по земния зодиак е само видимия ефект от истинското движение на планетите около зодиака на Слънцето. 

 

Пътят на планетите около Слънцето изразява истинските линии и вибрации на зодиака. При изучаване на астрологията отчитаме само отразените следствия на планетните движения и завъртания, които са видоизменени и не съвпадат съвсем точно с реалността.

Истинските тайни са недостижими с методите на звездните наблюдения и астрологията. Те могат да бъдат достигнати от човек, само чрез посвещение.

Зодиакът може да се сравни с циферблата на гигантски часовник, в който планетите служат като стрелки, отбелязващи с различни скорости периодите от време. Когато стрелките сочат конкретно деление или “час”, те указват частта от великия ден, и разписанието на този ден може да се прочете и проследи в писанията.

Разписанието на великия ден се нарича махакалпа. Думата калпа означава също и практическата част от Великия Ритуал. Законът, управляващ калпата, се нарича Закон на кармата.

Силата, която поддържа този ред и неизбежността на неговото действие, се нарича сатия - Закон на битието. Тази сила се манифестира периодично чрез латентна сила, наречена рита-ритъмът на музикалната природа на истината.

Причината за тази периодична манифестация се нарича Причината на всички причини, наречена още “произнасянето на словото абхитхат (“да бъде”) от вечно съзнателния център на произнасящия, който е Самото Слово, преди да бъде произнесено”.


Първи слой

Четиринадесетте манвантари на растящата светлина са два типа – свещени и несвещени. Те се намират във взаимно съответствие На нарастващата светлина, съответства намаляващата светлина в обратен ред. Например, първата манвантара на увеличаващата се светлина съответства на четиринадесетата манвантара на намаляващата светлина, и т.н. 

Втората, третата, петата, седмата, десетата, единадесетата и тринадесетата манвантара са свещени. Те са духовни по природа и означават хармония и прогрес. Останалите (с изключение на осмата) имат материална природа и указват за дисхармония и дисбаланс. Осмата манвантара отбелязва големи промени и безпорядък, но е духовна по своята природа.

Първа манвантара, съответства на новолунието. Нарича се изгрев и отбелязва пробуждането на творението. 

Манвантарата, съответстваща на пълнолунието, се нарича великата светлина и отбелязва друго велико пробуждане. Този анализ е приложим и към лунните фази от лунния месец. Роденият под свещена лунна фаза с лекота се развива по духовния път, докато пътят на родения през не свещена фаза е трънлив. На него му се препоръчва да медитира върху историята за това проявление на бога, което се описва в Пураните като въплъщение под съответната манвантара.

Всеки лунен месец се нарича ден на питрите. Новолунието съответства на неговата полунощ, краят на първа четвърт – на изгрева, пълнолунието – на пладне, а краят на последна четвърт – на залеза. Това деление съдържа ритуалистичен ключ.

Луната се нарича вратата между хората и питрите. Това означава, че освободилите се души се връщат към раждане чрез светлината на Луната. Видимият месечен път на Луната се дели на четири четвърти, всяка от които съдържа приблизително седем слънчеви дни.

От началото до края на всяка четвърт Луната описва видим ъгъл от 90 градуса. По своя небесен път Луната влияе на цикълът на жените и тяхната овулация. Всеки петнадесет дни след овулация се наричат пълнолуние на яйцеклетката. Четири дни преди и след този момент яйцеклетката може да приеме превъплъщаващата се душа.

Една седмица след оплождането става ускоряване в развитието на зародиша. Аз-ът, закрепил се в матката, изпитва промяна в мащаба на времето. Той следва пътя на слънчевата година и се развива в матката три четвърти от годината. След това я напуска, за да измине останалата четвърт като същество на тази Земя. 

От момента на раждане в земния живот отново става промяна в мащаба на времето. Всеки ден от оставащата четвърт се прогресира в слънчева година. Това отбелязва срока на земния живот.  Всички аспекти на планетите и домовете, образуващи се в течение на деветдесетте дни след раждането, се проявяват в тези 90 години на живота.

Ако човек проживее повече, тази прогресия вече не действа.